Старобългарски речник
въꙁаконт 
въꙁаконт -въꙁаконѭ -въꙁаконш св Постановя, установя, определя, узаконя ꙇ въꙁакон врьховьнюмѹ аплѹ петрѹ. вдѣнемь  гласомь. несоже скврънъна. л неста. мнѣт сътворенꙑхъ тобоѭ. на пщѭ комъ СЕ 20b 19 гі бже нашъ. въꙁаконе достонꙑѩ себѣ сѫщѧ. ꙇ оставльшѧѩ вꙿсѣ жтскаа. ꙇ родъ  прѣтелѧ. ꙇ вьслѣдь тебе грѧдѫщѧ. прм раба твоего сего СЕ 80b 4 Изч СЕ Гр νομοϑετέω Нвб Срв [у]законя