Старобългарски речник
въжꙃат сѧ 
въжꙃат сѧ -въжꙃаѭ сѧ -въжꙃаш сѧ несв Запалвам се, възпламенявам се прен гоже прсно вдꙙште въжꙁаѭтъ сꙙ. свомъ жегом огн҄емъ. ѹнꙙтъ бо да бꙑшꙙ огн҄емъ ꙁгорѣл С 435.12 Изч С Гр ὑφάπτομαι въжꙁат сѧ Нвб Ø