Старобългарски речник
въжещ сѧ 
въжещ сѧ -въжегѫ сѧ -въжежеш сѧ св Пламна [от гняв и под.], разпаля се  раꙁгꙿнѣвавъ (!) сꙙ льствъ.  въжегъ сꙙ гнѣвомъ  акꙑ левъ ркаѧ на праведꙿнааго. меемъ повелѣ естьнѫѭ го главѫ отъсѣшт С 61.24 Изч С Гр ἀνάπτομαι Вж. при въжещ Нвб