Старобългарски речник
въжещ сѧ
въжещ сѧ
-въжегѫ сѧ
-въжежеш сѧ
св
Пламна [от гняв и под.], разпаля се
раꙁгꙿнѣвавъ (!) сꙙ льствъ. въжегъ сꙙ гнѣвомъ акꙑ левъ ркаѧ на праведꙿнааго. меемъ повелѣ естьнѫѭ го главѫ отъсѣшт
С
61.24
Изч
С
Гр
ἀνάπτομαι
Вж. при
въжещ
Нвб
