Старобългарски речник
въждѧдат [сѧ] 
въждѧдат [сѧ] -въждѧждѫ [сѧ] -въждѧждеш [сѧ] св въждѧдаѭ [сѧ] -въждѧдаш [сѧ] 1. Ожаднея въꙁалка(сѧ)хъ бо сѧ  дасте м ѣст. въждѧдахъ сѧ  напосте мѧ М Мт 25.35 З А СК въꙁалкахъ бо сѧ  не дасте м ѣст. вьждѧдахъ сѧ  не напосте мене М Мт 25.42 З А СК вьсѣкъ пѩ отъ водꙑ сеѩ вьжѧждетъ сѧ пакꙑ М Йо 4.13 З А а же петъ отъ водꙑ ѭже аꙁъ дамь емѹ. не вьждѧдаатъ сѧ въ вѣкъ М Йо 4.14 З А вѣрѹѩ въ мѧ не матъ въждѧдат сѧ нкогдаже М Йо 6.35 З А 2. Прен. Зажаднея, закопнея за някого, за нещо въждѩда дша моѣ къ бѹ крѣпъкѹмѹ  жвѫщюемѹ СП 41.3 бже бже моі къ тебѣ ѹтръѭѫ (!) въждѩда на тѩ дша моѣ. коль множіцеѭ тебѣ плоть моѣ. вь ꙁемлі пѹстѣ ї непрѣходьнѣ ї беꙁводьнѣ СП 62.2 Изч М З А СК СП Гр διψάω вьждѧдат вьжѧждат Нвб Срв [за]жаднея, [о]жаднея