Старобългарски речник
въжделѣт 
въжделѣт -въжделѣѭ -въжделѣш св Силно пожелая, закопнея за нещо амнь бо глѭ вамъ. ѣко мъноѕ прц  праведьнц въжделѣшѧ вдѣт. ѣже вдте  не вдѣшѧ М Мт 13.17 З рее же къ ѹенкомъ. прдѫтъ дьне егда въжделѣате едного дьн сна лвскааго вдѣт. ꙇ не ѹꙁьрте М Лк 17.22 З  рее къ нмь. желѣнемь се въжделѣхъ. пасха ѣст съ вам М Лк 22.15 З. Срв. С490.30—491.1 С491.2 вьꙁлюб дша моѣ вьжделѣт. сѫдобъ твоіхъ на вьсѣко врѣмѩ СП 118.20 се вьжделѣхъ ꙁаповѣдеі твоіхъ СП 118.40 відѣхъ сѧтъ црквь бжѭ. ꙇ молт въжделѣхъ К 11а 32 аште не вждѫ вь рѫкѹ его ꙁнаменьꙗ гвоꙁдвнааго не мѫ вѣрꙑ. дноѭ вьжделѣ дноѭ не вѣрова С 506.8 Изч М З СП К С Гр ἐπιϑυμέω ποϑέω вьжделѣт Нвб въжделѐя книж ВА ЕтМл ЕтБАН