Старобългарски речник
въжагат 
въжагат -въжагаѭ -въжагаш несв Запалвам н въжагаѭтъ свѣтльнка. ꙇ поставл҄ѣѭтъ его подъ спѫдомь З Мт 5.15А огн҄ь бо  къ вьжагаѭштѹѹмѹ прѣстѫпатъ С 95.4 Изч З А С Гр καίω ἐξάπτω вьжагат Нвб Срв жегвам