Старобългарски речник
въдъхнѫт 
въдъхнѫт -въдъхнѫ -въдъхнеш св Вдъхна ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вꙿседръжтелемь. въдъхнѫвъшмь бжествьнꙑ дхъ въ пркꙑ СЕ 53b 11—12 Изч СЕ Гр ἐμπνέω Нвб вдъхна ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ