Старобългарски речник
въдрѫжт 
въдрѫжт -въдрѫжѫ -въдрѫжш св Забия, забуча вь ꙁемьѭ же въдрѫжено коп въкорен сꙙ С 560.23—24 егда въдрѫж сѧ дрѣво Е 30б 3 Прен.Закрепя, утвърдя. кръстъ въдрѫженъ бꙑвааше. ꙇ юдѣіска гръдꙑні падааше К 10b 11 въдрѫжт сѧ Изч Е К С Гр πήγνυμι Нвб Срв [за]държа