Старобългарски речник
въдворт сѧ 
въдворт сѧ -въдворѭ сѧ -въдворш сѧ св Заселя се, приютя се, настаня се, установя се някъде ꙇ оставль ѩ ꙁде вънь ꙁ града въ втанѭ. ꙇ въдвор сѧ тѹ М Мт 21. 17 ЗП се ѹдалхъ сѩ бѣгаѩ. ї въдворхъ сѩ въ пѹстꙑні СП 54.8 Срв.С 286.21 жвѫі въ помошті въшьнѣго. въ кровѣ ба нбсьнаего въдворітъ сѩ СП 90.1 Срв.С 70.20 вѣстъ ѳома арꙗ. вѣстъ  отъгонтъ. не прмлетъ ьст блаꙁньнꙙ. не вьлаꙁтъ въ ѹбтел҄ьнъскѫ пештерѫ. не въдвортъ сꙙ с н҄м С 510.3 Образно. дша его въ благꙑхъ въдворітъ сѩ СП 24.13 Срв.СЕ 58b 12 СЕ75a 12 вееръ въдворітъ сѩ плаь.  ꙁаѹтра радость СП 29.6 Изч М ЗП СП СЕ С Гр αὐλίζομαι συναυλίζομαι въдворіт сѧ Нвб въдворя̀ се ОА ВА Бот ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ