Старобългарски речник
въдварꙗт сѧ 
въдварꙗт сѧ -въдварꙗѭ сѧ -въдварꙗш сѧ несв Установявам се, настанявам се, въдворявам се бѣ же вь дьне ѹѧ въ цркве. а ноштѭ въдварѣаше сѧ сходѧ въ горѣ нарцаемѣ елеонъ М Лк 21.37 съ н҄мь хъ не вьдвар(.....) Р I 3.4—5 Образно. не вь велъствѣ тѣлесъ. л въ въꙁдрастѣ тѣлесъ лшенꙑхꙿ. въсѣлꙗтъ сꙙ бжꙗ благодѣть. нъ въ дшꙙ въдваратъ сꙙ. любьвѭ прблжаѭштхъ сꙙ мъ. не бо  вь велкаа тѣлеса въдварат сꙙ лѹатъ С 546.8—9, 10 Изч М С Р Гр αὐλίζομαι въдварат сѧ вьдварꙗт сѧ Нвб въдворя̀вам се ОА Бот ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ