Старобългарски речник
въдат
въдат
-въдамь
-въдас
св
1. Дам, подам, връча
въдашѧ емѹ кьнгꙑ саѩ пррка. раꙁгьнѫвъ кьнгъ обрѣте мѣсто. деже бѣ напісано
А
Лк 4.17
СК
ꙇ съгънѫвъ кънгꙑ въдавъ слѹѕѣ сѣде
М
Лк 4.20
А
СК
глетъ емѹ ппъ. въꙁъм нѫжѧ. ꙇ въдажд м ѩ. егꙿда въдастъ емѹ ножѧ. премъ ѩ ппъ
СЕ
96a 18, 18—19
Дам, раздам.
прꙁъвавъ же. ꙇ. рабъ своꙇхъ. въдастъ ꙇмъ ꙇ мънасъ
З
Лк 19.13А
2. Предам; предоставя, поверя
подобааше т ѹбо въдат съребро мое тръжънкомъ
М
Мт 25.27
З
А
СК
лкъ бѣ домовтъ. ꙇже насад вноградъ. ꙇ оплотомъ і оград. ꙇ скопа вь немь толо. ꙇ соꙁъда въ немъ стлъпъ. ꙇ въдастꙑ дѣлателемъ. отде
М
Мт 21.33
ЗI,
А, Б. Срв. Мк 12.1
М,З;Лк
20.9
М
З
съ прстѫпь къ платѹ прос тѣла сва. платъ же повелѣ въдат тѣло сво
М
Мт 27.58А
Срв.С
455.28
3. Отдам, предам, пожертвам
а хъ потомь не отърее сѧ. тѫжде кръвь прѣданѫѭ. въ отъпѹштенье грѣхомъ въдат самомѹ продавъшю ѭ
К
7b 34
хъ же аћломъ. ꙇ арханћлмъ сꙑ гъ. тебе врага сѫшта ... дшѫ своѭ въдастъ тебе раді
К
8b 32
Срв.
С422.6
онъ же ѹвѣштавъ сꙙ. тѹ аб срьдьце въдавъ прошааше кръштенꙗ
С
25.6
Отдам [се], предам [се].
не въдадмъ себе пьꙗньствѹ лхоꙗденью
С
493.7
стꙑ же повелѣ мѹ отроковцѫ поставт прѣдъ собоѭ. въдавъ себе на молтвѫ. на толцѣ мол сꙙ. ꙗкоже мѣстѹ вьстрꙙст сꙙ на н҄емже стоꙗше
С
520.4
4. Върна, изплатя [дълг]
нъ ведъ въсаді въ темънцѫ. доньдеже въдастъ емѹ длъгъ весь
А
Мт 18.30
прогнѣвавъ сѧ гь его прѣдастъ мѫітелемъ. доньдеже въдастъ длъгь весь
А
Мт 18.34
ловѣц бо не тако творꙙтъ. нъ того въ ꙁамъ давъшааго самого. прставꙙтꙑ (!) вьстꙙꙁат. нъ тебѣ подоба бѣ вьдат рее. вьстꙙꙁан мьнѣ оставт
С
377.14
5. Издам [заповед и под.]
есо раді ꙁаконꙿно повелѣніⷷ мъ бѣ. въдано пасхѫ ѣсті
К
6b 17
въдат плещ
τὰ νῶτα δίδωμι
Обърна гръб, отстъпя [от неприятеля]
нарее дьнь вь н҄ьже сьндетъ сꙙ сь ратьнкꙑ. съшедъшꙋ же сꙙ мѹ не може стат протвѫ ратнкомъ. нъ плешт въдавъ побѣже отъ лца хъ. он же женѣахѫ вьслѣдъ
С
196.14
М
З
А
СК
Б
СЕ
К
С
Гр
δίδωμι
ἀποδίδωμι
ἐκδίδωμι
ἐπιδίδωμι
παρατίϑημι
βάλλω
καταβάλλω
вьдат
вьдаті
Нвб
вдам [се]
остар
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД