Старобългарски речник
въгодт 
въгодт -въгождѫ -въгодш св Угодя тꙑ с богъ крьстꙗнескъ. прходвꙑ къ стꙑмъ въгодвъшмъ тебѣ. прд  къ мьнѣ грѣшнѹмѹ С 159.12—13 вьса лко ꙁаповѣда намъ стꙑ тво дѹхъ.  съподоб мꙙ мѫеньскꙑмъ съвръшенмъ въгодт тебѣ С 260.23 вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ С 280.26 нъ  братъ мѹ пергам. обѣма цѣсарема въгодвъ.  старѣшнъства многа градънаꙗ прѣдръжавъ. отъ добротꙑ сего освѣштамъ С 281.2 Изч С Гр εὐαρεστέω εὐδοκιμέω Нвб Срв [у]годя Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН АР