Старобългарски речник
въглашень 
въглашень -ꙗ ср Поучение, наставление дѣѣш рее оте повел да вьстанетъ лаꙁарь. дѣѣш рее отье повел сьмрьт послѹшат мене ... нъ окръсть стоѧштааго сего народа дѣл҄ма рѣхъ да раꙁѹмѣѭтъ вьс ꙗко тꙑ мꙙ пѹст. нкакоже нѣстъ бꙑвъше се ѹдо нъ въглашен пршъдъшмъ С 309.26 Изч С Гр κατήχησις въглашен Нвб Срв [о]глашение ЕтМл