Старобългарски речник
въгаждат 
въгаждат -въгаждаѭ -въгаждаш несв Угаждам, служа аште бꙑ вѣдѣлъ кнꙙꙁъ слѫ распꙙтааго. то оставлъ бꙑ кѹмръскѫѭ сѹтънѫѭ льсть.  томѹ сꙙ покланꙗлъ.  томѹ въгаждавъ стннѹѹмѹ снѹ. отъ отьца благодатьнкѹ С 176.4 много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ С 281.5  дѹшѫ слꙑшанмъ освѣштаѧ вельм въгаждааше богѹ С 281.11 прмъ же слѹжъбѫ тѫ съ ѹсрьдмъ  съ радостѭ. слѹжааше вьсѣмъ отьцьмъ. въгаждаѧ комѹждо съ всѣмъ сьмѣренмъ.  кротостѭ С 284.10—11 Изч С Гр εὐαρεστέω ϑεραπεύω δουλεύω Нвб Срв [у]гаждам ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН АР