Старобългарски речник
въвѣꙗт 
въвѣꙗт -въвѣѭ -въвѣш св Вдъхна [образно] етеръ бо вѣтръ страха вь нѣ вьвѣавъ. ꙗкоже лстомъ вьсѣмъ естьствомъ двꙁааше С 472.17 Изч С вьвѣат Нвб Срв вея ОА РБЕ