Старобългарски речник
въводт 
въводт -въвождѫ -въводш несв 1. Въвеждам, завеждам тѣмьже прм влко наша моленѣ. ꙇ поко вꙿсѧ оцѧ нашѧ  матер ... ꙇ вꙿсѧ дшѧ ... ѹн ꙇмена хъ. въ кънгахъ жвотънꙑхъ ... вь наслѣдь црства нбснааго. ꙇ въ ра пщѧ въводѧ ѩ СЕ 65b 7 по томⷤ҇ь емъ  ꙁа рѫкѫ деснѫⷿ҇. въводтъ  къ олътарю СЕ 96a 4 отьць тво дного дѣлма грѣха адама с породꙑ ꙁведе. а тꙑ л раꙁбонка въводш С 308.29 дьнесь съ мноѭ бѫдеш въ породѣ. аꙁъ тꙙ ꙁгънавꙑ въвождѫ С 438.6 нъ мол҄ѫ то отъложвъшꙙ. млость пробрꙙштамꙑ. въводꙙштꙙѧ въ цѣсарьство небеьсно. гоже бѫд вьсѣмъ намъ полѹт С 447.22 Образно. егда же пак въводтъ пръвѣнъца въ въселенѫѫ. глетъ да поклонѧтъ сѧ емѹ въс ангел бж Е 6б 8 їс ... же душꙙ с тѣлесъ ꙁводтъ.  пакꙑ въводтъ сь словесемь С 344.25—26 2. Привеждам като пример [в литературно произведение] то поꙿто ѹбо та прта црѣ въводтъ онъ (!) же невѣстънка С 375.22 3. За път — водя, отвеждам вьндѣте ѫꙁъкꙑм вратꙑ ѣко пространа врата  шрокъ пѫть. въводѧ въ пагѹбѫ. ꙇ мъноѕ сѫтъ въходѧщ мъ М Мт 7.13 З А коль ѫꙁъка врата  тѣснъ пѫть въводѧ въ жвотъ М Мт 7.14 З,А; Срв. СЕ 89b 8—9 подвꙁате сѧ вьнт. тѣснꙑм вратꙑ. въводѧщм въ жвотъ СЕ 69b 18 Въвеждам [в беда и под.] с смокꙑ обраꙁъ прношааше. шрокааго  пространааго пѫт. водꙙштааго въ пагѹбѫ. плоскъ стъ лстъ смоквнъ  остръ. сврабьно стъ грѣхъ шрокꙑмъ  пространꙑмъ моремь. въводꙙ въ пагѹбѫ С 350.24 Изч М З А Е СЕ С Гр ἀπάγω εἰσάγω εἰσφέρω εἰσοικίζω Нвб въвождам остар диал ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл РБЕ ввождам остар ВА ЕтМл РРОДД