Старобългарски речник
въвест 
въвест -въведѫ -въведеш св 1. Въведа, заведа вътре, във вътрешността на нещо ꙇ прде дхмъ въ црквь. ꙇ егда вьвѣсте родтелѣ отроѧ са. сътворт ма по обꙑаѭ М Лк 2.27 З Б  въвѣсте мѩ въ горѫ стѫѭ твоѭ  вь села твоѣ СП 42.3 вьвед раба твоего сего въ дховънꙑ дворꙑ СЕ 100b 16 въведъше же ѧ нагꙑ. поставшꙙ посрѣдѣ еꙁера С 76.12 ѧ  ꙁа рѫкѫ.  вьведꙑ  вь клѣть своѭ глагола С 121.30 вьведе  кь себѣ С 170.30 пакꙑ хотѣ раꙁбонка вьвест въ породѫ С 308.20 рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ С 566.14 аште бо аꙁъ да не вьведѫ. прѣбѫдѫтъ двьр ꙁатворенꙑ С 438.8 2. Пропусна, поканя, дам възможност на някого да влезе някъде ꙁд ѩдро на распѫтѣ ...  бѣдънꙑѩ  хромꙑѩ  слѣпꙑѩ въвед сѣмо М Лк 14.21 З А СК ѹенкъ тъ ... рее двьрьнц. ꙇ въведе петра З Йо 18.16А страненъ бѣхъ  не въвѣсте мене М Мт 25.43 З А тлькнѫвъш въ двьр молꙗаше го вьвест ѭ С 515.9 3. Въведа, принудя някого да влезе някъде въведе нꙑ вь сѣтъ СП 65.11  повелѣшꙙ съ ꙗростѭ въвест стааго їѡнѫ дного С 258.23 Прен.Въведа, вкарам [в грях, беда и под.]. ꙇ не вьвед насъ въ скѹшене М Лк 11.4 З СК ꙇ не вьвед насъ въ напасть М Мт 6.13 З А СК 4. Приведа, дам за пример, припомня благоврѣменьно ѹбо намъ. вьвест покааню ѹтелꙗ. блѫднцѫ онѫ. ꙗже обꙙ стѣ ноꙁѣ владꙑцѣ хѹ С 390.14—15 воле же ѹбо посрѣдѣ хъ вьведъша памꙙть на обьштѫ польꙁѫ. отъ н҄хъ прѣстоѧштїхъ състромь С 83.3 5. Прен. Наложа, внеса, въведа ꙇ страсть въведе ісцѣленье. наслѣдованье страсті К 10а 40 освѣттъ тъмьнꙑѧ. ѹпраꙁнтъ капштемъ прѣльштен.  въ того мѣсто вьвест богопоꙁнан съпасьно освꙙтт мръ С 329.18 М З А СК Б СП СЕ К С Р Гр εἰσάγω ἄγω συνάγω ἀντεισάγω εἰσφέρω βάλλω ἐμβάλλω φέρω ἀνάγω δέχομαι εἰσδέχομαι εἰσέρχομαι вьвест Нвб въведа ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА