Старобългарски речник
въбѣгнѫт
въбѣгнѫт
-въбѣгнѫ
-въбѣгнеш
св
Проникна, изтичам във вътрешността на нещо
побѣгнеш отъ лца хъ. поженѫтъ тꙙ вьбѣгнеш въ храмнѫ. тѹ жвъ огн҄емъ съгорш
С
195.13
Изч
С
Гр
καταφεύγω
вьбѣгнѫт
Нвб
Срв
[по]бегна, [по]бягам
ОА
ВА
БТР
АР
