Старобългарски речник
врѣмѧ 
врѣмѧ -врѣмене ср 1. Време, определен период, времетраене толко л врѣмѧ съ вам есмъ  не поꙁна л мене флпе М Йо 14.9 З А СК ꙇродъ же вдѣвъ са радъ бꙑстъ ѕѣло. бѣ бо желѣѩ отъ мъногъ врѣменъ вдѣт М Лк 23.8 З по мьноꙁѣхъ же врѣменехъ прде гь рабъ тѣхъ. ꙇ сътѧꙁа сѧ съ нм о словес М Мт 25.19 З А СК рее же мъ с. еште въ мало врѣмѧ свѣтъ въ васъ естъ. ходте доньдеже свѣтъ мате М Йо 12.35 З А СК ѹмаллъ есі день врѣмені его. облѣлъ  есі стѹдомь СП 88.46 ї ꙁащттель їмъ естъ вь врѣмѩ скрьб ї поможетъ їмъ гь СП 36.39 бъ нашъ ес тꙑ ... не отъвръꙁ насъ вь врѣмѧ старост СЕ 62b 3—4 аще хощеш. да т ослабмъ. еще мало врѣмѧ скѹс сѧ СЕ 92а 22 врѣмен же прѣшедъшѹ. рее богъ. не добро стъ бꙑт ловѣкѹ дꙿномѹ С 8.30 горе не каѭштмъ сꙙ доньдеже мѫтъ врѣмѧ С 168.14 въ то же врѣмꙙ гꙿда стꙑѧ мѫаахѫ. бѣаше стѹдень велка С 76.11 въ то врѣмꙙ ѹпраꙁнвъ сꙙ отъ дѣла цра. прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑка ... на гръескъ С 144.23 2. Момент, в който настъпва или се извършва нещо ꙇ не оставѧтъ вь тебѣ камене на камен. понеже не раꙁѹмѣ врѣмене посѣщеню твоемѹ М Лк 19.44 З тогда родъ та прꙁьвавъ вльхвъ. спꙑта ѿ ніхъ. врѣмѧ ѣвльшѧѩ сѧ ѕвѣꙁдꙑ А Мт 2.7 се бо наста врѣмѧ праꙁденъствѹ нашемѹ. ꙇ анћл съ кꙑ праꙁдънѹѭтъ СЕ 1b 12—13 да ѹже врѣмꙙ ѹбо протвѫ онѣмъ пльт сꙙ. глагол҄ѫштмъ. како немошт дѣл҄ьма хс молвъ сꙙ въстав лаꙁара С 306.7 Подходящ, удобен, сгоден момент [често в съчетание с прилагателните благъ, добръ, лѣпъ, подобьнъ]. ꙇ посъла къ тѧжателемъ рабъ въ врѣмѧ. да отъ тѧжателъ прметъ М Мк 12.2 З къто ѹбо естъ вѣрънꙑ прставьнкъ  мѫдрꙑ. егоже поставтъ гъ надъ елѣдѭ своеѭ. даѣт вь врѣмѧ жтомѣрене М Лк 12.42 З  сповѣдѣ. ꙇ скааше подобъна врѣмене да  прѣдастъ мъ беꙁ народа М Лк 22.6 З.Срв. Мт 26.16 З А СК ꙁа тѫ помⷪлітъ сѩ тебѣ въсъ прѣподобъноі вь врѣмѩ подобъно. ѡбае въ потопѣ водъ многъ къ немѹ не прібліжѩтъ сѩ СП 31.6 вьскѫѭ гі отъстоѣ далее. прѣꙁьріші вь благо врѣмѩ вь пеалехъ СП 9.22 нꙑнꙗ врѣмꙙ же отъ тебе ꙁастѫпьн. нꙑнꙗ врѣмꙙ ꙁвол҄енꙗ. нꙑнꙗ врѣмꙙ ꙗже отъ тебе помоштъ С 103.15—16, 17 вдш л сьѭ женѫ ... ꙗже вь лѣпо врѣмꙙ. жꙁньно покаꙁа бесрам С 394.23 добро стъ врѣмꙙ дьньсь вьсѣмъ намъ въꙁꙿпт С 486.22 3. Годишно време, сезон веле ес гі. етꙑръм врѣмен. крѫгъ лѣтѹ вѣньалъ ес СЕ 4а 2 ꙗко стѹдень велка стъ вь н҄е.  годна врѣмене ꙗко ꙁмна С 89.5 бѣаше бо ꙁмно врѣмꙙ С 261.10 ꙁемьꙗ ѹбо вь се врѣмꙙ веснъно. шпъкъ  їа  нъ цвѣтъ расттъ С 495.16 врѣмꙙ же жꙙтвъно бѣаше С 568.9 беꙁ врѣмене ἀκαίρως Не навреме онъ бо простерь рѫкѫ на дрѣво беꙁ врѣмене. ѹкраденъ бꙑстъ К 11b 15 въ врѣмѧ πρὸς καιρόν Временно, за кратко време ꙇ с корене не мѫтъ. ꙇже въ врѣмѧ вѣрѫ емлѭтъ. ꙇ въ врѣмѧ напаст остѫпаѭтъ М Лк 8.13 З А въ врѣмена своꙗ, въ врѣмѧ сво ἐν τοῖς καιροῖς αὐτῶν, εἰς τὸν καιρὸν αὐτῶν, ἐν καιρῷ αὐτοῦ В определеното време; когато му дойде времето въꙁдадѫтъ емѹ плодꙑ въ врѣмена своѣ М Мт 21.41 ЗI А СК не вѣрова словесемъ момъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ свое М Лк 1.20А въ оно врѣмѧ τῷ καιρῷ ἐκείνῳ По онова време [въвеждаща формула към евангелските четения] въ онⷡ҇ бъⷭ҇і прібліжті сѧ сѹ въ еріхѫ А 65b 12 Срв. СК113а 1 въ онⷡо бѣ етеръ болѧ лаꙁаръ. ѡтъ віаніѩ А 79c 6 Срв. СК81а 9 НIАа 6 в о҇ⷩ врѣмѧ съвѣтъ сътворшѧ Е 33а 7 грѧдѫще врѣмѧ τὸ μέλλον Бъдещето аште ѹбо сътвортъ плодъ. аще л же н вь грѧдѫштее врѣмѧ посѣеш ѭ М Лк 13.9 З врѣмена мѣсѧьнаꙗ Лунните фази тѣмъ пакост творте. на врѣмена мѣсѧьнаа СЕ 45b 7 прѣжде мала врѣмене πρὸ βραχέος [вар. πρὸ βραχέως] Преди малко даждъ м тѣло їсосово (!) омраьшааго сльнце прѣжде мала врѣмене С 454.10 на вьсѣко врѣмѧ κατὰ καιρόν От време на време анћлъ бо гнъ на всѣко врѣмѧ мꙑѣше сѧ въ кѫпѣлі А Йо 5.4 М З А СК Б О Н У Е СП СЕ К С Х Гр καιρός χρόνος ἔτος ὥρα ἡμέρα Нвб време ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА