Старобългарски речник
врѣменьнъ 
врѣменьнъ -ꙑ прил Временен, краткотраен, преходен сѣаное на камен ... не матъ же корене вь себѣ. нъ врѣменъно естъ М Мт 13.21 З.Срв. Мк 4.17 М З жтскѫѭ ꙇ врѣменънѫѭ славѫ оставт СЕ 81а 3—4 прѣꙁьрѣшꙙ врѣменънѫѭ жꙁнь С 97.10—11 прлож сꙙ отъ жꙁн врѣменьнꙑѧ С 408.15 въ асѣ врѣменьнѣ ἐν στιγμῇ χρόνου За кратко време, за миг покаꙁа емѹ вьсѣка цсрствѣ въселенꙑѩ вь ѣсѣ врѣменьнѣ М Лк 4.5 М З СЕ С Гр πρόσκαιρος πρότερος врѣменънъ Нвб временен ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА временний остар Дюв