Старобългарски речник
врѣждень 
врѣждень -ꙗ ср беꙁ врѣжденьꙗ ἀσινής Невредимо, без щета хотѧщѧѩ сьде жт ... блгв ꙇ прослав. бес пакост. ꙇ врѣжденѣ вꙿсего жтѣ. въ храмѣ семь СЕ 14b 22 Изч СЕ врѣждене Нвб Срв [по]вреждане, [раз]вреждане