Старобългарски речник
врѣждат 
врѣждат -врѣждаѭ -врѣждаш несв Вредя, нанасям вреда сънъ бо не ѹѭштхъ себе. врѣждатъ продлъжаѧ сꙙ С 314.14 нъ  бѣсовьскꙑѧ плькꙑ. хсомъ дѣствомъ врѣждаѭтъ С 543.7 Прич. сег. деят. като прил. врѣждаѩ βλαβερός Вреден, причиняващ болести прѣложе ... водѫ горъкѫѭ ... въ сладъкѫѭ. ꙇ врѣждаѭщѧѩ водꙑ. пр елсѣ солѭ ꙇцѣль СЕ 6b 9 Срв. СЕ20b 17—18 Изч СЕ С Гр βλάπτω Нвб вредя ОА ВА Дюв МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ вредявам ОА МлБТР Срв [по]вреждам, [раз]вреждам