Старобългарски речник
врѣдьнъ
врѣдьнъ
-ꙑ
прил
Вреден
да б кꙿ томѹ. несоже врѣдъна. на тѣлесехъ схъ. ꙁнаменаваемꙑхъ съдѣалъ
СЕ
51b 14—15
врѣдьнъ бꙑт
βλάπτομαι
Бивам ощетен; претърпявам загуба, злина; навредено ми е
(тѣмьже т)рѣ(бѣ намъ сть бж)ꙗ (блгдѣть о)умъ (трѣꙁвь в)дѧщ (о да не) ꙁꙁаньꙗ (ꙗк)о пꙿшенцѫ ꙗдъ(ше) невѣдьствомь врѣдьн бѫдемъ
Х
IIВа 8
Изч
СЕ
Х
Гр
βλαβερός
врѣдънъ
Нвб
вреден
ОА
ВА
НТ
Бот
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ