Старобългарски речник
врѣдт 
врѣдт -врѣждѫ -врѣдш несв св 1. Нанасям телесна повреда, наранявам, увреждам ꙁнаменѣ же вѣрѹѭштмъ с послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ момъ бѣсꙑ жденѫтъ... ꙇ въ ркахъ ꙁмѩ вьꙁъмѫтъ. аще  съмрътъно то спѭтъ нътоже хъ не врѣдтъ М Мк 16.18А се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скоръпѩ. ꙇ на вьсѫ слѫ врага. ꙇ нътоже васъ не врѣдтъ М Лк 10.19 З А СК ꙇ повръгъ і бѣсъ по срѣдѣ ꙁде ж него. нкакоже не врѣждъ его М Лк 4.35 З А въꙁбран емѹ вꙿсѣхъ пѫте. ꙇ вꙿсѣхъ стеꙁь. не дажд емѹ врѣдт плът. н ѹда н жлъ СЕ 42b 3 власꙑ же главѫ покрꙑлъ ес. да не врѣдтъ сѧ ꙁмѣненемь вѣтръ СЕ 7b 11 вълаꙁꙙштѹ же піѡню вь темнцѫ. днъ отꙿ вонъ ѹдар  по главѣ велꙿм ꙗкоже врѣдт го С 139.9 въвръгошꙙ  самого того стааго въ конобъ пьцьлънꙑ ... аб ꙁлꙗ сꙙ вънъ конобъ  вьсь пьцьлъ.  не пркоснѫ сꙙ мъ.  нкакоже не врѣд го н пр есомьже С 268.28 ꙁлѣꙁошꙙ же ꙁвѣр вънъ црькъве ...  вьслѣдьствовашꙙ го. н дꙿного отъ ловѣкъ врѣдꙙште С 229.18  сротоѭ дѣтшть не бѫдетъ.  ꙁ ѫтробꙑ твоеѩ ꙁдетъ.  двьр не врѣдтъ.  дѣвцеѭ пакꙑ бꙑт не погѹбш С 237.18 Образно. понеже съмръть древле. дрѣвѣнъ жеꙁлъ прімъш ска рода корень врѣді. пѫть обрѣтъші на сънѣдь прѣстѫпьнѫѭ К 10а 34 не сътвор пеал же отъ марѧ. не шт како да не тебе врѣдтъ свѣтъ С 242.30 2. Причинявам душевна мъка, страдание и под доб же мѫенкъ кодратъ рее. бꙗте ... пльт ѹбо пакост творш. а дшꙙ не врѣдш С 113.15—16 помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ. не обꙑкъ алъбꙑ.  врѣдтъ м дѹшѫ С 170.29  пршъдъ мѫен прімеш въ команѣхъ. нъ не бо сꙙ отъ мѫкъ. аꙁъ бо смъ съ тобоѭ.  не матъ тебе врѣдіт страхъ ловѣьскъ С 16.8—9 врѣдт сѧ М З А СК СЕ К С Гр βλάπτω ἀδικέω τραυματίζω παραϑλίβω κηλιδόω πολιορκέω πλήσσω врѣдіт Нвб вредя ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА