Старобългарски речник
врьхъ 
врьхъ -ѹ м Връх ꙇ вѣсѧ  до връхѹ горꙑ. на неже градъ хъ съꙁъданъ бѣаше М Лк 4.29 З А бѫдетъ ѹтвръжденіе на ꙁемлі навръхѹ го(го)ръ СП 71.16 Образно. обраттъ сѩ болѣꙁнь его на главѫ емѹ.  на връхъ емѹ неправьда его сънідетъ СП 7.17 днⷭ҇е прⷣ҇ѣтеа бесъмрътьнѣ връсѣ пркасаетъ сѧ СЕ 3а 2 наьнъ же отъ мосеа. дрѹга бжꙗго връха пророкъ С 478.6  вьрхь нашеꙙ пьлт вьꙁде хь МЛ А4 до врьха ἕως ἄνω Догоре гла мъ съ. наплънте водоносꙑ водꙑ. ꙇ наплъншѧ ѩ до връха М Йо 2.7 З А до врьха плодъ творт τελεσφορέω Давам плод, узрявам напълно, изцяло а падъше въ трън с сѫтъ слꙑшавъше. ꙇ отъ б(га)атьствѣ  сластьм жтескꙑм ходѧще подавлѣѭтъ сѧ. ꙇ не до връха плода творѧтъ М Лк 8.14 З А съ врьхѹ ἐκ τῶν ἄνωϑεν Отгоре до долу, изцяло бѣ же хтонъ не шъвенъ. съ връхѹ стъканъ вьсь М Йо 19.23 З М З А О СП СЕ С МЛ Гр ὀφρῦς κορυφή ἄκρον вьрхъ връхъ Нвб връх, върх ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Връ[х]а МИ ЙЗ,МИПан Връъ̀ МИ ИД,МНЛом Връо̀ МИ КП,МИРазл Връка̀ МИ НК,МНГабр