Старобългарски речник

врьховьнъ

врьховьнъ -ꙑ прил Върховен, висш мⷺца юⷩ҇. ҃ꙁ҃. стѹю връховнѹю аплѹ петра  павла А 149b 24 Изч А Гр κορυφαῖος връховнъ Нвб връховен ВА върховен ОА ВА Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ върховни МлБТР