Старобългарски речник
врьтъпоградъ
врьтъпоградъ
-а
м
Градина
повелѣ свꙙтꙑ артемонъ еленьма двмъ коꙁамꙿ. т къ епскѹпѹ къ врътпоградѹ
С
223.28—29
мѣаше бо епскѹпъ ссн. врътꙿпоградъ красьнъ
С
223.10
днъ отъ леню ... рее ... рабъ бож артемонъ ... намъ повелѣ прт къ врътꙿпоградѹ семѹ
С
224.10
Изч
С
Гр
παράδεισος
врътпоградъ
Нвб
Срв
врът
’градина’
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН