Старобългарски речник

врьтоградар҄ь

врьтоградар҄ь -ꙗ м Градинар она же мьнѧшт ѣко врътоградарь естъ. рее емѹ М Йо 20.15А Изч М А Гр κηπουρός врътоградарь Нвб Срв врът ’градина’ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН