Старобългарски речник

врьста^II

врьста -ꙑ м Връстник отъметаеш бо сѧ родтель. братрѩ женꙑ  дѣте. ѫжкꙑ.  вꙿсего рожденѣ. дрѹгъ  връстъ СЕ 90а 1 Изч СЕ Гр ὁ συνήϑης връста Нвб Срв връст[ник] ОА РБЕ