Старобългарски речник

връхъ

връхъ -а м Вид [безкрил] скакалец ѡтъходѧ ... отъ сѣмен гроꙁдовъ. ꙇ осѹша еѭ. ꙇ велкꙑ връхъ. вꙿсѣкꙑ гадꙑ. ѡтдѣте отъ лоꙁѣ. ѡтъ нвъ СЕ 59а 20 Изч СЕ Срв връхосъ Нвб Ø