Старобългарски речник
враь 
враь -а м Лекар, целител не трѣбѹѭтъ съдрав враа. нъ болѧще М Лк 5.31 З,А. Срв. Мт 9.12 М А СК нкътоже бо таѩ врѣдъ сво. а не покаꙁаѩ его враю. т ꙇцѣлѣетъ СЕ 68а 9 да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ СЕ 103b 17 кꙿто ... прпадаѩ. къ враев семѹ. не ѹбалѹетъ сѧ СЕ 84а 3 враю дшамъ ꙇ тѣломъ ... цѣл болѧщааго СЕ 25b 18 отъ обꙑънꙑхъ враевъ отъаꙗвъш сꙙ. молтвѫ сътвор къ бв С 559.11 М З А СК У СЕ С Гр ἰατρός ἰατρεῖον Нвб врач ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Врачанци МИ Врачеш МИ СНМБ Свето Враче МИ ЙИв,БСМ Врачан МИ Враче МИ Врачево МИ Врачевци МИ Врачените МИ Врачовете МИ Врачовци МИ ЙЗ,Зас Врачев ФИ Врачов ФИ Врачовски ФИ СтИл,РЛФИ