Старобългарски речник
враеват
враеват
-враѹѭ
-враѹш
несв
Лекувам, изцелявам
богѹ подавъшѹ мꙋ враеват. роꙁльнꙑѧ многолънꙑѧ ѧꙁꙙ
С
556.3
враеват прходꙙштꙙѧ кꙿ н҄емѹ.братѭ странънꙑѧ ... сам же отъштеттъ сꙙ не цѣлвъ. въспрмшꙙѧ го рад толкъ трѹдъ
С
549.2
Изч
С
Нвб
врачувам
’лекувам с билки’
ОА
РБЕ
Срв
врачувам
’гадая, предсказвам бъдещето’
ОА
ВА
АК
Бот
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА