Старобългарски речник
вратьнкъ 
вратьнкъ -а м Вратар, страж край вратите лвкъ оходꙙ остав домъ сво... і вратьнкѹ повелѣ да бьдтъ М Мк 13.34 З вратьніц адовьні. відѣвъше его іштеꙁѫ К 13а 32 Срв. С450.2 въꙁьмѣте сꙙ врата вѣьнаіа ... отъстѫпте вратнц ꙁаконопрѣстѫпꙿн С 464.19 Изч М З К С Гр [ὁ] πυλωρός [ὁ] ϑυρωρός вратьнікъ вратнкъ Нвб вратник диал НГер МлБТР РБЕ Срв вратник ’голяма пътна врата’ диал ВА НТ АК Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА