Старобългарски речник

вратъкъ

вратъкъ -ꙑ прил Колеблив, лесно променящ се пльꙁъкъ нашъ ѹмъ. вратка наша мꙑслъ С 410.4 Изч С Гр εὐπερίτρεπτος враткъ Нвб Срв вратен ЕтМл ЕтБАН връткав диал МлБТР РБЕ врътлив диал РБЕ