Старобългарски речник
вратъII 
вратъ -а м Колело за мъчение в Средновековието повелѣшꙙ прнест вратъ  въложт  вь н҄ь.  сътꙙгнѫт  ꙁавт ꙁѣло С 269.3 въложшꙙ  въ вратъ ...  тѹ съломшꙙ вьсꙙ кост емѹ С 270.15 Изч С Гр κοχλίας Нвб врат ’колело’ диал ЕтМл ДА