Старобългарски речник
вратар҄ь 
вратар҄ь -ꙗ м Вратар, пазач на вход  рее вратарев въвед петра СК Йо 18.16 епскѹпъ глагола къ вратарѹ отъкѫдѹ прдошꙙ сѧ двѧ коꙁꙑ С 224.1 повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа С 224.14 Изч СК С Гр [ὁ ἡ] ϑυρωρός вратаръ Нвб вратар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА