Старобългарски речник
вратарца
вратарца
-ѧ
ж
Вратарка, пазачка на вход
како л можаахѫ сътрьпѣт народѹ бѣсꙙштѹ сꙙ. л бо връховьн҄їхъ. вратарцꙙ женꙑ словесе не сътрьпѣ
С
442.20
Изч
С
Гр
[ἡ] ϑυρωρός
Нвб
вратарица
остар
МлБТР
Срв
вратарка
ж
ОА
ВА
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
