Старобългарски речник
вранъ 
вранъ -а м Врана, гарван съмотрте вранъ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ М Лк 12.24 З Образно.  тьмнааго врана дꙗвола. ꙁ н҄еѧ ꙁгънавъша С 460.19 нощьнꙑ вранъ νυκτικόραξ Бухал, кукумявка бꙑхъ ѣко нощънꙑ вранъ на нꙑрці СП 101.7 Изч М З СП С Гр κόραξ Нвб вран остар ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА Срв врана ж МлБТР ЕтМл ЕтБАН РБЕ вран ’гарваново черен’ прил МлБТР АР РБЕ ДА р. Вран МИ Враната МИ Врана МИ ЙИв,БСМ Врана МИ СНМБ Вранка ж ЛИ Вранко м ЛИ Врански ФИ СтИл,РЛФИ