Старобългарски речник
врагъ 
врагъ -а м 1. Враг, неприятел, злонамерен човек любте врагꙑ вашѧ. добро творте ненавдѧштмъ васъ М Лк 6.27 З съпѧщемъ же лвкомъ. прде врагъ его.  вьсѣ плѣвелъ. по срѣдѣ пшенцѧ М Мт 13.25 З А У положѫ врагꙑ твоѩ. подъноже ногама моїма СП 109.1 Срв.Мт 22.44 М,ЗI, А, СК;Мк 12.36 М,З, А; Е 8б 11 въꙁвратілъ нꙑ есі въспѩтъ прі враѕѣхъ нашхъ. ї ненавідѩщеі насъ расхꙑщаахѫ себѣ СП 43.11 тебе врага сѫшта. ꙇ протівна. ꙇ хотѧшта гдрѹга [!] сътворіт К 8b 30 ѹенкꙑ любꙙштꙙ стнѫ. како глагол҄емꙑхъ отъ врагъ. нꙿсоже съкрꙑваѭтъ С 440.13 Сатаната, дяволът. ѹкрѣп  въ брань невдмааго врага СЕ 95а 5 аще кꙿто въ цркве съпѧ. тол емѹ врагъ блаꙁнъ прнесетъ въ сънѣ СЕ 105а 6 2. Неприятел в битка, в сражение; враг, противник деш бо на рать  сьндеш сꙙ.  не въꙁможеш стат протвѫ врагомъ свомъ С 195.11  одолѣш врагомъ твомъ.  въꙁвратш сꙙ съ мромъ С 192.9 М З А СК У Е СП СЕ К С Р Гр [ὁ] ἐχϑρός [вар. πολέμιος ὁ πλησίον] πάϑος Нвб враг, врази поет остар ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ ДА