Старобългарски речник
вовода 
вовода -ꙑ м 1. Воевода, военачалник, предводител на войска, претор, княз да бѫ  прѣдал владꙑъствѹ  област воеводꙑ М Лк 20.20 З въ то врѣмꙙ цѣсарьствовавъшѹ маѯмꙗнѹ. прде прѣмѣньнкъ въ асклпѡда мѣсто. нъ вовода менемь агрпа С 15.21 магнъ кꙿто вовода вьꙁемъ власть отꙿ цѣсарьскааго повелѣнꙗ ... прде въ конїскѹ градѹ С 45.16 въꙁдрѹвъ же вовода на слѹгѹѭштꙙѩ вонꙑ рее С 74.6 с вьс ѧт бꙑвъше отъ воводъ. нѹждаахѫ ѧ жрьт бѣсомъ С 69.18 подобааше бо варт вонѹ воводѫ. подобаше прѣжде прт вѣстьнкѹ. прѣдъ господьн҄емъ пршъствмъ С 245.16 2. Началник на еврейската църковна стража; стратег ꙇ шедъ гла архереомъ  воеводамъ. како мъ прѣдастꙑ М Лк 22.4 З вовода бꙑт ἡγεμονεύω Управлявам провинция, изпълнявам длъжност на хегемон вь лѣтѣхъ лк҄нꙗ цра ... агрколаѹ воводѣ сѫштѹ ... крьстꙗн же же бѣꙿхѫ въ воньствѣ вьс нѹждаахѫ сꙙ от нхъ жрьт бѣсомъ С 68.28 М З С Гр ἡγεμών στρατηγός ἄρχων ἡγούμενος δορυφόρος στρατιώτης воевода Нвб воевода ОА ВА АК МлБТР ЕтМл АР РБЕ ДА войвода ОА Дюв НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Войвода МИ Войводенец МИ СНМБ Войводани МИ ЙЗ, Зас