Старобългарски речник
воват 
воват -воюѭ -воюш несв Воювам, боря се против [с] някого вовавъше на дѹшепагѹбьнꙑѧ кѹмрꙙ С 542.18 на родъ ловѣьскꙑ скон воѭѧ дꙗволъ С 514.19 воюѩ на бога ϑεομάχος Богоборец мѫтелѣ ꙇ воѩ на ба воюѭщѧ СЕ 52b 13 Изч СЕ С Гр πολεμέω Нвб воювам ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА