Старобългарски речник
волꙗ 
волꙗ -ѩ ж 1. Воля не въдадмъ себе пьꙗньствѹ  лхоꙗденью ... се праꙁꙿдьньство ... не мѣньꙗ трѣбѹт. не брашна. нъ вол҄ѫ днѫ С 493.15 мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ. а  ꙗвьꙗѧ вельство вол҄ꙙ С 545.29 ѹнꙑлъ прѣдьложеньемь. слабъ волеѭ. не мꙑ покааньѣ н мⷧ҇въ же стъ не съвѣдꙑ же себе вꙿсегда (грѣшꙿна)  бо(іѫ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго Р II 1.15 2. Желание, изискване, повеля, воля се же естъ волѣ посълавъшааго мѧ отца. да вьсѣко еже дастъ м. не погѹблѭ отъ него нъ вьскрѣшѫ  въ послѣдьн день М Йо 6.39 З А оте аще волш мімо нес ашѫ сѭ отъ мене. обае не моѣ волѣ нъ твоѣ да бѫдетъ М Лк 22.42 З ть же рабъ вѣдѣвꙑ волѭ га свого. ꙇ не ѹготовавъ ... бьенъ бѫдетъ мьного М Лк 12.47 З оте мо аште не въꙁможетъ ашѫ с. ммо т отъ мене. аште не пѭ еѩ бѫд волѣ твоѣ М Мт 26.42 З,А. Срв. СЕ 47а 19 не могѫ аꙁъ о себѣ творт несоже. ѣкоже слꙑшѫ сѫждѫ ... ѣко не штѫ волѧ моеѩ. нъ волѭ посълавъшааго мѧ отца М Йо 5.30 З А се бо естъ волѣ отца моего. да вьсѣкъ вдѧ сна  вѣрѹѩ вь него. ꙇматъ жвота вѣънааго М Йо 6.40 З А отъе нашъ же ес на нбсх ... да бѫдетъ волѣ твоѣ ѣко на нбсе  на ꙁем М Лк 11.2 З,СК. Срв. Мт 6.10 М З А СК ꙁастѫп мѧ г ... нѫ въ ꙁаконѣ гн волѣ его Е 20б 9 ѣко тꙑ ес цѣльба наша. ꙇ волѣ твоѣ съдраве наше СЕ 41а 25 остан сꙙ блꙙд тѣхъ.  прстѫпвъ пожьр. да бѫдетъ црѣ вол҄ꙗ С 156.27 Обикн. мн.Желания, въжделения.  тѹ жвꙑ велко съмѣрен прмꙿ отъсѣе отъ себе вьсꙙ своѧ вол҄ꙙ.  прѣклон вꙑѭ своѭ на сьмѣрен С 273.10 3. Плътско желание сълѹ же сꙙ дномѹ отъ нꙿхъ ... сьрѣст женѫ. же неѹкротмѫ вол҄ѫ мꙑ ...  тѫ мъ  обскавъ ... на стѹднѫ съврат сꙙ мꙑсль С 559.20 4. Като нареч. волеѭ ἑκουσίως, κατὰ πρόϑεσιν, τῇ προαιρέσει, ἑκών, ἐν ἐξουσίᾳ, ἑκούσιος Доброволно ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въ кѹпѣ  къ. ꙇже волеѭ страстехъ нашхъ. прѧст сѧ СЕ 67а 21 да бѫдеш мѫенкъ вол҄еѭ.  ꙁлѣꙁеш беꙁ гон҄енꙗ. беꙁ огнѣ С 82.10 похвалт мѫжꙙ прѣславьнꙑ.  ꙁа нꙑ пострадавъшааго волеѭ пробьштвъша сꙙ страстьм С 533.27 беꙁ волѩ οὐ κατὰ πρόϑεσιν Неволно тꙑ  нꙑнѣ  сѩ въпадъшѧѩ [въпадъшѧѩ] въ поганъскꙑѩ нѫждѧ. ꙇ беꙁ волѧ отъ нхъ ѣко непьщева въкѹшьше. съблажꙁньше же сѧ. скврънѫ отъ съвѣст хъ ост СЕ 22b 17—18 волѭ мѣт συνευδοκέω Одобрявам нещо, съпричастен съм към нещо волѭ мате. дѣломъ отцъ вашхъ М Лк 11.48 З волѭ творт [сътворт] ποιέω τὸ ϑέλημα, ποιέω τὸ βούλημα Изпълнявам волята, желанието, изискването на някого не вьсѣкъ глѧ мьнѣ. г г вьндетъ въ црстве нбское. нъ творѧ волѭ отца моего же естъ ннбхъ М Мт 7.21 З А ѣко съндъ снбсе. да не творѫ волѧ моеѩ М Йо 6.38 З А благте гѣ вьсѩ сілꙑ его. слѹгꙑ его творѩще волѭ его СП 102.21 не сътворь волѧ твоеѩ. ꙇ не съхрань повелѣне твохъ. нъ въпадъ въ раꙁбоѩ дшегѹбънꙑѩ. поработхъ сѧ СЕ 78а 18 сътворѫ вол҄ѫ твоѭ црѹ. тъъѭ да полѹѫ жꙁнь С 65.18 аште хоштеш мѫт. то твор вол҄ѫ своѭ.  скорѣ къ небесъскѹѹмѹ црѹ посьл мꙙ С 104.19 дат волѭ δίδωμι ἕνδοσιν, εἰσφέρω προαίρεσιν καὶ γνώμην Дам воля, възможност; разреша дадте м вол҄ѫ мало дьнї. да шедъ ѹстроѭ ѫжкꙑ своѧ ... потомꙿ же прдѫ къ стньнѹѹмѹ ѫжцѣ гѹ С 16.13 нктоже нѹдма бꙑваатъ добръ. аште л волеѭ вьсе моштьно справт. волꙗ мѹ бѣ дана С 414.3—4 не по вол ἄκων Принудително ї не хотꙙште поклонꙙтъ сꙙ мѹ ждове.  не по вол҄ повѣдꙙтъ цѣсарьств го на ꙁем С 484.15 нѹждеѭ л волеѭ ἀνάγκῃ ἢ γνώμῃ По принуда или по убеждение рьц м. како подобаше сътворіті лѹъшъ. нѫждеѭ ілі волеѭ. аште нѫждеѭ. ꙇ тако не бі лѹі бꙑлъ К 5а 34—35 Срв. С413.30 нѣстъ волꙗ οὐκ ἔστιν ϑέλημα Не е желателно тако нѣстъ волѣ. прѣдъ отъцемь вашмъ нбскꙑмъ да погꙑбнетъ еднъ отъ малꙑхъ схъ М Мт 18.14 ЗI А СК по вол ἑκών, κρίνας Доброволно аште л н  невол҄еѭ тꙙ прнѹждѫ сповѣдат. сповѣждъ ѹбо по вол҄ прѣжде бѣдꙑ С 149.12 нъ въ темнцѫ демъ по вол҄ С 130.16 прѣдат вол παραδίδωμι τῷ ϑελήματι Предам във властта на някого отъпѹст же мъ въсажденааго въ темьнцѫ. ꙁа крамолѫ  ѹбство егоже прошаахѫ.  іса прѣдастъ вол хъ М Лк 23.25 З своѭ [моѭ, твоѭ] волеѭ ἐκ προϑέσεως, ἑκουσίᾳ μου [σου] τῇ γνώμῃ, εκών, ἐκ ϑελήματός μου [σου], ἐν τῷ ϑελήματί σου, κατὰ γνώμην ἐμήν, βουλέσει По своя воля, по желание, доброволно блюд сѧ тꙑ самъ. своеѭ л волеѭ хощеш стꙑ аћлскꙑ обраꙁъ прѩт. ѡⷮ҇вѣⷮ҇. стргѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ СЕ 96а 11, 14 въпроⷭ҇. своеѭ л волеѭ прпадаеш къ хѹ. ѡⷮ҇вⷮ҇ѣ. своеѭ волеѭ ха рад СЕ 87а 6, 7—8 волеѭ прѣданъ бъⷭ҇і К 4b 37—38  волеѭ своеѭ моеѭ сповѣмь сѩ емѹ СП 27.7 гі волеѭ твоеѭ подаждь добротѣ моеі сілѫ СП 29.8 волеѭ л неволеѭ ἑκούσιος ἢ ἀκούσιος Волно или неволно съгрѣшхъ. волеѭ л не волеѭ. съпѧ. л бьдѧ СЕ 68а 17 Срв. СЕ68b 9—10, СЕ77а 16—17 М З А СК Е СП СЕ К С Р ЗЛ Гр ϑέλημα προαίρεσις γνώμη βούλημα βούλησις πόϑος ἕνδοσις εὐδοκία ὑπερβολὴ τῆς μανίας Нвб воля ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА