Старобългарски речник

воловьнъ

воловьнъ -ꙑ прил Волски сѫпрѫгъ воловънꙑхъ кѹпхъ пѧть.  грѧдѫ скѹстъ хъ М Лк 14.19 З А СК Изч М З А СК Гр τῶν βοῶν воловънъ Нвб воловен МлБТР ЕтМл