Старобългарски речник
воньство 
воньство -а ср 1. Войнство, войска емѹже прѣстоѩтъ тꙑсѫщѧ. тꙑсѫщам ... стꙑхъ аћлъ свѣтъ. вонъства СЕ 93b 2 въ вонъство аћлскааго обраꙁа. ꙇ жте въ вꙑсотѫ. нбснааго црства. томѹ слѹжт СЕ 90b 8 крьстꙗн же же бѣхѫ въ воньствѣ вьс нѹждаахѫ сꙙ от н҄хъ жрьт бѣсомъ С 69.1 тако м  га мого іс хса ...  не тъьѭ дномѹ. нъ  вьсемѹ вонъствѹ го господнъ бꙑхъ С 113.20 2. Войнско звание, чин прѣобдѣшꙙ ꙁемъно вонъство.  небесъско полѹшꙙ С 55.11 л не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсꙑ  воньство С 73.27—28 Срв. С70.5 небесьно воньство ἡ ἐπουράνιος στρατιά В християнството — ангелите, небесното воинство, войниците, армията на небесното царство  сь небесьнꙑм вонъствꙑ праꙁдънѹмъ С 439.10 СЕ С Гр στρατεία στρατιά вонъство Нвб войнство остар поет ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА