Старобългарски речник
вонъ 
вонъ -а м Войн, войник посълавъ цсрь вона. повелѣ првест главѫ е(го) М Мк 6.27 З ꙁаꙁнаменаі гробъ. вонꙑ. поставі. остѫпі гробъ К 12а 15 вьнде же  стꙑ кодратъ. ꙗко нѣкоторꙑ доб вонъ пъваѧ своѭ слоѭ С 105.11 прострѣ сꙙ самъ на дрѣво . прѣда сꙙ вонѹ пргвоꙁдт сꙙ С 141.2 свободь смь въ добрѣ въꙁдрастѣ.  вонъ въ дѹѯовѣѣмъ нѹ С 147.12 подобааше бо варт вонѹ. воводѫ С 245.16 прставшꙙ же мъ стражꙙ вонꙑ.  капкларꙗ С 76.16 Борец; поборник, който ратува, бори се за нещо. съвꙙꙁан же бꙑвъше. непобѣдмї вон хрьстов. дѣахѫ веселꙙште сꙙ къ пакостьнкѹ С 58.29 ождаѭште дного тъьѭ цѣсара велкаго хса. гоже вон смъ мꙑ С 267.29—30 непобѣдн сѫште о къꙁнехъ. вона твого сотонꙑ С 100.3 небесьн [небесьск] вон, бесплътьн вон ἡ ἐπουράνιος στρατιά, τὰ ἀσώματα στρατεύματα В християнството — небесното войнство, ангелите, войниците на Бога в небесното царство  вьнеꙁаапѫ бꙑстъ глⷭ҇а аггломъ. множъство воінъ нбскꙑхъ СК Лк 2.13 прїм даръ мо ...  съподоб ѧ прмѣст сꙙ къ небесънꙑмъ твомъ.  стнънꙑмъ вономъ С 110.7—8 дьнесь боголѣпьно съходтъ на ада  на съмрьт. бесьмрьтънꙑѧ. беспльтънꙑхъ вонъ.  новъ невдмꙑхъ С 463.14 М З А СК Б Е К С Гр στρατιώτης [ὁ] στρατευόμενος στρατός στρατηγός [ὁ] στρατευσάμενος σπεκουλάτωρ στρατομάχος διωγμίτης δήμιος τάξις λαὸς πανστρατί στρατεία στράτευμα προτίκτωρ Нвб войн остар поет ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА войно диал ДА Срв Войнеговци МИ Войника МИ Войници МИ Войнягово МИ СНМБ Воин МИ Воѝн град МИ Войни дол МИ Войни рът МИ ЙЗ,БГИ Войнишка река МИ ВлГ,БЕО Воѝна поляна МИ Войни дол МИ Войничка поляна МИ Войнички въ̀ртоп МИ БС,ЕРГ Во̀н, Воѝн м ЛИ Воѝнка ж ЛИ Войно м ЛИ Войнов ФИ Войников ФИ СтИл,РЛФИ