Старобългарски речник
вождь 
вождь -а м Вожд, водач вожд сѫтъ слѣп слѣпьцемъ. слѣпецъ же слѣпъца аште водтъ. оба въ ѣмѫ въпадете сѧ М Мт 15.14 З вожд слѣп. оцѣждаѭще мьшцѫ. а вельбѫдъ поглаштаѭще М Мт 23.24 ЗI с тебе бо ꙁідетъ вождъ. ꙇже ѹпасетъ людꙇ своѩ лѣ А Мт 2.6 дажд ꙁаклнане мое ... съвръшаемѹ гроꙁънѹ бꙑт. вождю ꙁълѹмѹ СЕ 51b 9 М З А СЕ Гр ὁδηγός [ὁ] ἡγούμενος [ὁ] προηγούμενος [вар. ἡγεμών] вождъ Нвб вожд ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ Срв вог҄а ’водач’ м ДА Вождово МИ СНМБ Вождево МИ ПК,Пр. в им