Старобългарски речник
водопца 
водопца -ѧ м Водопиец, въздържател, който не пие вино ѧдо. бѫд въ добро брашъно ѣденѣ мѣсто. сѹхоѣдець. въ вноптѣ мѣсто водопца СЕ 70b 1—2 Изч СЕ Нвб водопийца ОА Срв водопия м ДА водопиец м МлБТР ЕтМл