Старобългарски речник
вода 
вода -ꙑ ж 1. Вода платъ ... премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ М Мт 27.24 З А СК сърѧштетъ вꙑ къ. въ скѫдьльнцѣ водѫ носѧ М Лк 22.10 З вьсѣкъ пѩ отъ водꙑ сеѩ вьжѧждетъ сѧ пакꙑ М Йо 4.13 З А аще кꙿто раꙁбо сътворⷮ҇ не хотѧ. д҃ лⷮ҇ѣ да покаетꙿсѧ. в҃ оⷮ҇ нⷯ҇ о хлⷠ҇ѣ. о водѣ СЕ 102а 19 днⷭ҇е. моръскꙑѩ сланꙑѩ водꙑ. сладькꙑ бꙑваѭтъ СЕ 2b 4 вода на вно прѣлагама бѣаше С 398.25 водонось ношааше водѫ отъ рѣкꙑ ефрата. на рамѹ свою С 550.7 стъ бо вь севастї еꙁеро мꙑ водѫ многѫ С 76.10 ; повнѹта сꙙ повелѣню го.  покланꙗта сꙙ слъньцѹ.  огню.  водѣ С 257.15 Водниста течност. еднъ отъ вонъ. копемь емѹ ребра прободе. ꙇ ꙁде абе кръвъ  вода М Йо 19.34 З,А, СК. Срв. Мт 27.49 М З А СК 2. Водно течение, река, порой и под ѣко бо бѣхѫ вь дьн прѣжде потопа ... до негоже дьне вьнде ное вь ковьегъ. ꙇ не ощютшѧ доньдеже прде вода  вьꙁѧтъ вьсѧ М Мт 24.39 З СК ѡбае въ потопѣ водъ многъ къ немѹ не прібліжѩтъ сѩ СП 31.6 раꙁбвꙑ камень въ пѹстꙑн. ꙇ потѣшѧ водꙑ.  потоц наводьншѧ сѧ СЕ 5b 8 ꙗкоже югъ. топлѣ вьꙁвѣꙗвъ помрьꙁъшꙙѧ водꙑ. на прьво стъство водъно прводтъ С 349.7  бѣаше вдѣт ѹдо прѣславьно. како тѣлеса стꙑхъ ношаахѫ сꙙ сквоꙁѣ водѫ С 67.1 повелѣ отъць їѡанъ мѡсеѹ т нѣ на ко мѣсто.  копавшѹ ровъ съвратт водѫ С 275.12 снде ангельскꙑ владꙑка въ їѡрданьскꙑѧ водꙑ С 469.14 3. Водно пространство, море, океан г аште тꙑ ес. повел м прт къ тебѣ по водамъ ... ꙇ ꙁлѣꙁъ с кораблѣ петръ хождааше на водахъ М Мт 14.29 З А СК їсповѣдате сѩ гю ... ѹтвръждьшюмѹ ꙁемⷧ҇ѭ на водахъ СП 135.6 тꙑ распѧтъ нбо ѣко  кожѭ тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧ҇іѫ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь СЕ 4а 9 ꙁемлѣ всѧшті повелѣньемь на водахъ. а тѧжъка вештъ сѫшті К 10а 4 нъ повелѣньꙗ послѹшаѭшт владꙑьнꙗ.  водꙑ же. тъгда ꙁнесошꙙ жвотьнꙑ двжмꙑ. гда ѹслꙑшашꙙ. да ꙁнесѫтъ водꙑ гадъ дѹшъ жвъхъ С 495.22,24 прот сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ διέρχομαι, διὰ πυρὸς και` ὕδατος Преодолея, превъзмогна всички препятствия; премина през огън и вода продомъ сквоꙁѣ огнъ і водѫ. ї ꙁведе нꙑ вь покоі СП 65.12 продохомъ сквоꙁѣ огн҄ь  водѫ.  їꙁведе насъ на прохлажден С 94.18 вода жва [неоскѫдѣньнаꙗ] ὕδωρ ζῶν Жива вода — чудотворна, животворна вода аште б вѣдѣла даръ бжі. ꙇ кто естъ глѧ т даждь м пт. тꙑ б просла ѹ него  далъ т б водѫ жвѫ М Йо 4.10 З А н поръпала маш.  стѹденецъ естъ глѫбокъ. отъ кѫдѫ ѹбо маш водѫ жвѫ М Йо 4.11А дажд рабѹ твоемѹ семѹ водѫ. неоскѫдѣнънѫѭ. да облѹіѫще еѭ. тебѣ славѫ въсꙑлаемъ СЕ 21b 7—8 вода свѧщенаꙗ Светена вода молтвѫ сътворвъ жвотворвааго крьштеньꙗ ... полꙗ свꙙштеноѭ водоѭ тѣло ...  абь въскрьсе мрьтвьць С 537.6 свѧтт водѫ ἁγιάζω τὸ ὕδωρ Освещавам вода [при тайнството водосвет] ꙇ еръданъскꙑѩ водꙑ свщь. прѣстꙑмь твомь просвѣщенемь. тꙑ  нꙑнѣ влко ст водѫ сѭ СЕ 6b 14 тꙑ ѹбо клюбье црю. прд  нꙑнѣ пршествемь стааго твоего дха. ꙇ ст водѫ сѭ СЕ 4b 23 вода прѣрѣканьꙗ, прѣрѣканьнаꙗ [!] ὕδωρ ἀντιλογίας Вода на гнева и пререканието. [Изворът Мерива в Палестина, край град Кадис на юг от Мъртво море. На това място Моисей и Арон разгневили Бога, поради което не им е било позволено да преминат р. Йордан.] ѹслꙑшахъ тѩ въ таінѣ бѹрьнѣ. їскѹсіхъ тѩ на водѣ прѣрѣньѣ СП 80.8  прогнѣвашѩ  на водѣ (!) прѣрѣканьнѣі.  оꙁълобленъ бꙑстъ мосі хъ раді СП 105.32 М З А СК Б О СП СЕ К С Х Гр ὕδωρ νάμα ῥεῖϑρον ἀρδεία κατακλυσμός Нвб водà, вòда диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Водица МИ Водици МИ СНМБ Водата МИ ПК,Пр. в им Вода МИ ЖЧ,ГРБМДП Водище МИ Водицата МИ ЙЗ, Зас Вонеща вода МИ ЖЧ Водица МИ Вода МИ Водата МИ АМС, Слав. нас. Алб