Старобългарски речник
воанръг҄есъ 
воанръг҄есъ същ неизм ЛИ Воаниргес — прозвище, дадено на двамата Зеведееви синове Яков и Йоан, ученици и последователи на Христос  ѣкова ꙁеведова. ꙇ оана братра ѣковлѣ. ꙇ нарее ма менѣ. воанръћесъ. еже естъ сна громова М Мк 3.17 З Изч М З Гр Βοανηργές От евр bnejreges ’синове на гърма’ воанръћесъ вооанрћс